Инсулиновата резистентност

Мастната тъкан при човека е огромен източник на енергия. Установено е, че освен това тя е хормонално активна. Секретира субстанции които могат да бъдат свързани пряко с инсулиновата резистантност, захарният диабет тип 2 и затлъстяването. Тези субстанции са лептин, резистин, адипокинетин, TNF-a, IL-6. Установена е зависимост между лептиновата и инсулиновата резистентност, както и че резистинът е връзката между затлъстяването и инсулинова резистентност. Затлъстяването и съпътстващата го инсулинова резистентност, характерни за захарният диабет 2-ри тип, се представят с високи нива на лептин, резистин, TNF-a, IL6, и ниски нива на адипокинетин. Това потвърждава, че затлъстяването е в основата на инсулин-резистентния синдром.

Инсулиновата резистентност сама по себе се не е заболяване. Тя е състояние на организма, при което инсулина, който се отделя от панкреаса, не успява да урегулира нивата на кръвна захар правилно. Това е може би и основната причина да се стигне до захарен диабет тип 2.

Когато е на лице наднормено тегло, често то е съпътствано от инсулинова резистентност, която може да се дължи на генетични фактори или на метаболитни нарушения. Когато имаме нарушения на метаболизма, виновни за това са хормоните, които се отделят от мастната тъкан. По-горе бяха изброени част от хормоните, които се секретират и имат връзка със затлъстяването, инсулиновата резистентност и диабет тип 2.